винаги съм се чудил ... мне ... това е грешно начало ... всъщност всичко започна с пътуването тихо спокойно , музиката върви и се отпускаш на топлата седалка и ти е кеф и готино , после идва студа и обикалянето , а след това идват хората и събирането ... и тогава вече идва желанието и срещата с нереалната икона ... на какво ? ... няма да ти кажа ,,, може би на най-голямото желание на най-голямото истинско щастие каквото би могъл да имаш хайпната и идеализирано на макс , но колкото и да осъзнаваш студената мразовита реалност ти е кеф да се надяваш на това желание ... и тогава ... тогава вече идва паравана и позата ... маската , скриването , прикриването , и пълната диверсия ... и можбе би за по-добре ... после идва отново лутането ... кофти нагримираните курви , които обикалят наляво надясно и се опитват да причличат внимание и прочие ... после ... после отново идва пътуването айляка , музиката и заспиването от умора ... а след това , след това идва цигарата , питието и седянката с реалната икона ... която е напълно прозрачна , знаеш всички +-ове и -си и въпреки всичко я предпочиташ за добор или лошо ... някой слънчев ден , когато не е толкова студено ще захвърля всичко и ще се сблъскам с нереалност за добро или лошо :) ... и тогава и тогава ще настане катарзис ... или по-скоро ще оставя на музиката ... музиката те кара да говориш , също така алкохола , цигарите и готиния човек да теб ...