всичко навън е мокро и влажно ... толкова е студено, че една цигара не можеш да изпушиш в тоя клинч ... кофти време , кофти ... и няма нищо за вършене , нито пък желание за вършене ... тези дни се случиха няколко неща, няколко неща , които колкото и важни , толкова и напълно незначителни могат да бъдат, но има ли значение . хората казват край тръшват вратата и изчезват , ще ми се и на мен да можеше да ми се лепне този етикет, но в крайна сметка , подобно нещо съм правил рядко и винаги съм знаел, че щом като го правя следва някакъв катаклизъм ... като онази вечер във дъждовната нощ с раницата на гръб и чанта в ръка ... вървящ по дългият път и си мислещ как целият ми свят ще се промени ,,, и той наистина се промени ... само и само за да го докосна да му се порадвам и после отново да се върна в реалноста ... реалност, която ... те връща към земята 
и пак работа ...