този пост имаше много начални думи, имаше много начални заглавия, имаше много начини да бъде направен , но чак сега в забързаната атмосфера между телефонно обаждане и имейлиране октрих пролуката и това, което искам да кажа.
ти, да ти същата. ти си като мен, мислиш като мен, пишеш като мен, държиш се като мен, ти си моето аз в една друга реалност ... 
пауза , минимализиране ... стоп ... 
знаеш ли, ти си тази, която ме накара да потръпна и да се чувствам добре и да мисля за теб цяла седмица, ти си тази, която може би за първи път истински харесах/обикнах без кой знае какво насилване или търсене на подобно нещо. просто ей така, както трябва да бъде, от една усмивка от една дума, от едното нищо. беше хубаво докато танцувахме там в нощта , приплетени един в друг, страхуващи се да се сближим още повече, да се награбим и да забравим за хората около нас, да забравим за обстоятелсвата, за другите... пауза стоп ... чеки чеки , пауза . 
и може би така беше по-добре, защото е хубаво да знаеш къде да спреш . къде да сложиш паузата и да останеш само с хубавото усещане без допълнителните усложнения ... без да трябва да се мислят отново схеми и да се създават грижи ... стига грижи заеби грижите ... 
но знаеш ли , наистина ми беше добре докато бяхме там в нощта обикалящи безцелно и просто бъдещи заедно без каквито и да е обяснения или признания , знаещи че това е така , но въпреки всичко биещи спирачка , заради и аз не знам какво ... може би заради страха, може би заради другия/другата ... това е серия от поредната пурториканска драма ... мда има нещо такова ... 
абе знаеш ли кво , важното е да не ти пука , не не сериозно , важното е да заебаваш квото трябва и да го караш напред , пък квото стане . обстоятелствата не са там , просто ей така за спорта , обсоятелсвата са това което създават целият ти свят и в момента в който почнеш да можеш да ги пренагласяш по собствена воля , си станал господар на живота си и абсолютен свободен човек .
не , не мисля да си оставям вратички , всичко ша бъде яко шпакловано , циментирано , там някъде на дъното на мрежата . пък ти седи и си мисли кво ти е в главата ... 
ти , знаеш ли че може наистина нещо можеше да се получи ... в един друг свят , в едно друго време