някога, някъде... липсваше всичко... една картина, едно желание, едно чисто усещане... капка вода ш снега и разлистени дървета навсякъде, едно прикрито възклицание, един приктрит вопъл, една прикрита тишина... едно друго място на едно др...

а там мутрата ми говори в нощта, говори ми мъдрости, говори как всичко може да се промени, говори ми като най близък човек, се познава само по работа... може би никой друг не би ми казал такива неща и това определя моето старо аз, и това...

и днес, отново отваряш очи, тавана си е все такъв какъвто винаги си е бил,,, картинките се сменят бавно, слушаш стария албум и отново мислите преминават през главата, опитваш се да си направиш план, да нахвърлиш нещата за вършене, опитва...

и ти стоиш там , чакащ , мислещ . вятъра повява , усещаш го в косите си , по кожата си . ти си там стоящ на брега , пясъка в краката ти , мислълта в главата ти и си мислиш че нищо няма смъсъл , че нищо не може да те достигне , че нищо не...

запалих поредната цигара, поредната история без край, поредната вечер с липса на сън, поредната инсомниа,,, отново преминаха картини пре главата ми, вечното главоблъскане с миналото, големият филм, голямата черна комедия, спомних си за м...

седях там на масата... лоша новина, лошо сервирана истина... лош край на непознат край... седях и не исках да повярвам... идеше ми да заровя глава и да се скрия в ъгъла като малко дете... истината, истината която скрита в ъгъла стоеше до...

и боядисах стените злени,,, поядисах цялата стая зелена, там някъде в нощта,,, не знам как го реших, не знам как ми дойде тази идея... взех четката и боята и пребоядисах всичко... малко промяна и един нов цвят, който да ме успокояша, да ...

натисни бутона, завии една палачинка и подай малко шоколад, там рано сутрин на терасата... погледни настрани и тръгни по пътя,,, дето и ти не знаеш къде води,,, потрепери в очакване... чувство, нужда, напразни среднощни мисли, напразно з...

вдигна ръка, погледна нагоре... небето си седеше по синьо от всякога... обърна се,,, извади цигара и я припали бързо... през главата му минаваха различни мисли... пъхна слушалките в ушите и се заслуша в ритъма, ритъма, който сякаш му гов...

телефонен звън късно вечер,,, малко обаждане след края на продължителните празнични запой и разходки... дойде време да седнем да запалим едно наргиле и да се забавляваме без да оставяме много пари по масата... седях късно вечер на тераса...

събуждаш се, главата те боли, не ти се става, почваш да се извиняваш сам пред себе си и да не искаш да ставаш, но знаеш че няма начин, искаш да си разбиеш главата в чекмеджето на главата, но надигаш глава, пушиш една цигара и се запътваш...

стъпа на пода, огледа, бяха останали само няколко предмета, който да напомнят за миналото... то вече го няма, няма го и може би за по-добро... може би всичко е скрито някъде там, може би, ти остана да живееш там някъде, забравил и криещ ...