вечерта, колкото и тъмна винаги е изпълнена с цвят, докато чаках возило, там на масата стоеше стар човек, пишеше нещо, което ми се струваше като завещание, през главата ми премина сцената на стар уморен човечец, който вече не намира нищо...

цяла седмица ... цяла седмица по магазини , това онова , да си облажиш душицата ... и си мисля , че горе долу живея що годе биващо ... е да ама не ... телефонното позвъняване ме върна на земята , не взимам толкова пари , че да живея в кв...

това са думите, които описват изминалите три дни ... беше ми сравнително добре , там късно вечер след работа с приятели на маса, а после яко денсене до самозабрава с много алкохол ,,, чашата ми не може да стои празна , вярно и заради тов...

няма да го преживея ... поне имам малък подарък време да отмаря малко от малко и пак работа ... ако нещо ще ме убие , то навярно е работата ... аз си правя комботата , ама съня не прощава , още малко прощава нараненият човек ... астрата ...

и твойте майка също ... толкова далеч ... гледай и бъди това което е ...
за първи път имам нуждата да видя някой, някой много скъп , някой много разбран ... да седнем както оная сутрин на някое спокойно местенце и просто да усещам присъст...

шшш алоу дневниче ... знаеш ли какво ... искарах няколко интересни дни , опитах поредната доза различна реалност ... всеки път , когато видя как живеят различните хора , ми се струпва нещо отгоре ... заобиколил съм се с приятели и познат...

вчера се спрях за секунда ... спрях се и разбрах , че от веднъж годините ми се струпаха на главата и почувствах тегавоста на възрастта си ... времето минава , годините за купон също ... опитвам да направя всичко възможно за да съм в крак...

слънцето се е пооказал и е изпекло улицата в едно красиво светло или там каквото и да е ... навън е като затишие пред буря ,,, толкова красиво и едновременно толкова плашещо ... всеки човек тай в себе си страхове - големи , малки , средн...

неска работата тръгна здраво от сутринта ... до обяд се смачкахме и дори една цигара не успях да запаля ... и тогава , когато я запалих всичко беше толкова хубаво , толкова в тон с настроението вътре в мен , сиво мрачно , тихо , хората б...

мда ... истината такава каквато е ... аз съм дей/найтдриимър ... минавам покраи вратата ти , от години те няма ,,, изчезна някъде ... намери по-добро място и ми липсваш ,,, като дъжда липсва на пустинята ... мда това съм аз , едно малко ...

край ... крах ... искреност ... промяна , страх , болка , причидна обич ... и всичко това защо ? защото се опитвам да наредя нещата по най-добрият начин ... и след целият крах и драма ... какво стана ... кажи ми какво стана ? имаше ли см...

еее пооправих се малко ... почнах пак да си хейтя и да съм си аз ... временното затормозяване премина ... хубаво е че знам кога нещо може да се получи и кога не ... няма да си губя времето с куп проблеми я ... може да ми е хубаво за ден ...